Dec 17, 2008, 7:33 AM

Единствената умираща 

  Poetry » Love
550 0 5

http://www.youtube.com/watch?v=bzr1qfUIdrk



Обичай ме, обичай ме, обичай ме...
Къде заглъхнаха ми думите?
Оглуша ли...
Насън ли заричах те?
Удави ли ме в събирания несборувани?
Обичай ме, обичай ме... Обичах те...
Обичах те, сега догарям в теб.
Превърна дишането в хрипане.
А аз...
Безпътие, безмълвие...
Натюрморт без предмет.
А аз... "Аз" в "ние" някога стопи се
и днес отчаяно отказва да се намери.
Обичаш ли ме?
Съживи се.
В сълзите ми ли влюби се, неверен?
А ти... Вятърът на разпилените,
с колекция от пресъхнали очи.
Защо не донесе суша и на мене,
а ме удави в кърваво слепи, глухи сълзи?
Обичаш ме... Обичаш ме... Единствена...
Само още веднъж ми го кажи.
Още веднъж...
Да стане по-убийствено.
А ти умираш ли?
Единствената твоя мъртва в теб ще се прероди.

15.12.2008 г.
гр. Пловдив

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • vitaniya, благодаря за съветите, наистина, но съм от този тип творци, които не преправят, оставям го в първичен вид, така както съм го почувствала на момента, дори това да е по-нескопосания вариант. Поздрав и от мен!
  • хрипане - с чиста съвест, според мен, може да стане - хрип


    А ти... Вятърът на разпилените,
    с колекция от пресъхнали очи.
    Защо не донесе суша и на мене,
    а ме удави в кърваво слепи, глухи сълзи? - и това някак не ми стой

    и го виж, наистина!
    Поздрав!

  • Доре, нахвърляно е .
  • не мога да кажа, че не е хубаво, но ми понатежа...
    нахвърляно ми стои (лично мнение)
    поздрави!
  • много ми хареса, Събина...с обич.
Random works
: ??:??