Единство
Вън е толкова красиво,
пролет е и нежно намирисва на любов.
Иска ми се да изляза, да усетя този нужен аромат.
Тялото си аз полагам на тревата,
а мигът във вечност се превръща,
спомените слагам надълбоко и
намирам си душата - помъдряла, чиста.
Всичко като чрез магия се забравя,
болката затихва, липсата - и тя, горката,
за довиждане ми маха.
Теменужки леко кожата ми гъделичкат,
нашепвайки ми тихо -
"Миличка, живей, животът е любов,
ти никога не си самичка"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Василева Все права защищены
