Единство
Вън е толкова красиво,
пролет е и нежно намирисва на любов.
Иска ми се да изляза, да усетя този нужен аромат.
Тялото си аз полагам на тревата,
а мигът във вечност се превръща,
спомените слагам надълбоко и
намирам си душата - помъдряла, чиста.
Всичко като чрез магия се забравя,
болката затихва, липсата - и тя, горката,
за довиждане ми маха.
Теменужки леко кожата ми гъделичкат,
нашепвайки ми тихо -
"Миличка, живей, животът е любов,
ти никога не си самичка"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Василева Всички права запазени
