23 окт. 2011 г., 08:36

Една черта по-малко

621 0 10
Сърцето ми, най-грешният компас,
по скалата любови не отчита.
Да можех да я имам тази власт -
да вярвам само на очите си.

Човешки навик - него питам все,
а то - часовник със стрелки неверни.
Хрипти - бездомно, старо псе...
Или простенва в улична латерна.

Сърцето ми, с размери на юмрук,
брои през удар кратките си смърти.
Най-верният в гърдите чук
от скалата една черта откърти.


22.10.2011*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Богат на съдържание, рима и ритъм стих! Бъди себе си и ще имаш успех!
  • Привет, момичета и момчета И аз благодаря за удоволствието да съм тук! Бъдете живи и здрави!
  • Поздравления!
  • Силно пишеш, Юлия! Благодаря за удоволствието от твоята поезия
  • Поздравления и от мен!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...