Oct 23, 2011, 8:36 AM

Една черта по-малко

  Poetry
619 0 10
Сърцето ми, най-грешният компас,
по скалата любови не отчита.
Да можех да я имам тази власт -
да вярвам само на очите си.

Човешки навик - него питам все,
а то - часовник със стрелки неверни.
Хрипти - бездомно, старо псе...
Или простенва в улична латерна.

Сърцето ми, с размери на юмрук,
брои през удар кратките си смърти.
Най-верният в гърдите чук
от скалата една черта откърти.


22.10.2011*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Богат на съдържание, рима и ритъм стих! Бъди себе си и ще имаш успех!
  • Привет, момичета и момчета И аз благодаря за удоволствието да съм тук! Бъдете живи и здрави!
  • Поздравления!
  • Силно пишеш, Юлия! Благодаря за удоволствието от твоята поезия
  • Поздравления и от мен!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....