23 нояб. 2004 г., 12:51

Една цигара

1.6K 0 1

Че пуша туй се знай, че пия – малко пия,
и тоз порок и той се знай,
и как го мразя всичко знай, от никой аз не крия,
и спомена за всичко туй да можех някъде да скрия.

И таз цигара аз да можех на някой друг да дам сега,
но нямам грам желание да тровя и мен и другите до край.
Цигарата ще си изпуша сам самичък, сам и толкоз откровен.
Едва ли някой ще желае да я вземе в този час от мен.

Часът е ясен – после идва краят, един живот – една съдба,
а таз цигара толкова жестока гори със своя плам сега.
Не се оплаквам за нищо в този час пред теб сега,
но тази длан е толкоз слаба, че не знам до колко аз ще издържа.

Не мога да я хвърля вече – това е моята съдба,
макар безмилостна, жестока, такваз избрах я самият аз.
Не мога да я хвърля вече – може би и тя бе мен избрала
да съм този, който ще я хвърли през нощта.

Защо съдба такава ми беше някой отредил,
едва ли някой ще ми каже макар да бъде много мил.
За таз съдба не се оплаквам вече, от друго се оплаквам аз,
защо цигарата догаряща във мрака, не мога и не ща да хвърля аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...