Убий ти поета! - ненужен е той.
Един безполезен е, никога - твой.
Дори и не знае той как да говори,
как да се облича, държи и да спори.
Убий ти поета! - опасен е той.
Когато в лицето ти плюе. Покой?
Едва ли. Поетът е вечно на нож
със всяка неправда. Не спи посред нощ:
тъгува, мечтае, открива, ридае...
А сутрин събира душата си млада -
възкръснала, след поредната клада.
Поетът дете е, той много не знае: ...