10 сент. 2015 г., 21:30

Една есенна въздишка

Поэзия » Любовная

1K 1 15

Една есенна въздишка

Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен.
Знаеш ли на колко съм години, когато мисля си за теб.
Момиче на влюбени въздишки, когато те чувствам далеч.
Приближиш ли пък рязко... лек лист съм...

И летя, и летя, и летя.
Но - странно, все стигам до твоето рамо.
Въпреки страха.
И - странно, съм по-голяма.

Силует на Жената върви, ти го издигна до теб.
Знаеш ли на колко съм години, когато те чувствам далеч.
Вечността е една прашинка, и гледам я отнякъде там.
Есента долетя и те иска. Но аз те чувствам толкова сам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Burns

Ами Джак, всички коментирали тук сме коментатори, какво да се прави
Ако искаш да се отграничиш от останалите ще трябва да си редактираш коментара така, че да е по-ясен. Иначе смислово сам се слагаш при нас, приветливо глупавите

2015-09-24T16:43:30+03:00
limeruna (Йоана)

Белназ, Гаврил, благодаря за очарователните коментари, Джак - за полезния съвет

2015-09-18T23:37:07+03:00
Donnerjack (Донърджак)

Парадоксът в първия му ред е закономерната идея за приветлива глупост на коментаторите.Слаб текст.Още да четеш.

Джак

2015-09-18T23:34:33+03:00
Burns

И ти летиш, и есента лети. Коя ще превари?

2015-09-17T01:37:19+03:00
BeBeLove (Биби)

Сякаш с една въздишка растеш, заедно с любовта си! Браво!

2015-09-15T17:04:37+03:00