limeruna (Йоана)
564 3371
10.09.2015 г., 21:30 ч.

Една есенна въздишка 

  Поезия » Любовна
737 1 16

Една есенна въздишка

Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен.
Знаеш ли на колко съм години, когато мисля си за теб.
Момиче на влюбени въздишки, когато те чувствам далеч.
Приближиш ли пък рязко... лек лист съм...

И летя, и летя, и летя.
Но - странно, все стигам до твоето рамо.
Въпреки страха.
И - странно, съм по-голяма.

Силует на Жената върви, ти го издигна до теб.
Знаеш ли на колко съм години, когато те чувствам далеч.
Вечността е една прашинка, и гледам я отнякъде там.
Есента долетя и те иска. Но аз те чувствам толкова сам...


© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами Джак, всички коментирали тук сме коментатори, какво да се прави
    Ако искаш да се отграничиш от останалите ще трябва да си редактираш коментара така, че да е по-ясен. Иначе смислово сам се слагаш при нас, приветливо глупавите
  • Белназ, Гаврил, благодаря за очарователните коментари, Джак - за полезния съвет
  • Парадоксът в първия му ред е закономерната идея за приветлива глупост на коментаторите.Слаб текст.Още да четеш.

    Джак
  • И ти летиш, и есента лети. Коя ще превари?
  • Сякаш с една въздишка растеш, заедно с любовта си! Браво!
  • Христо, Таня, Валери, Любомира, благодаря ви! Радвам се, че харесахте
  • Любовта като пораснало момиче... Прекрасно е!
  • Ооооооо... Страхотно е! Намерих себе си в този стих и се развълнувах! Поздравявам те!
  • Хубаво е!
  • Велин, благодаря ти
  • Йоана, невероятен, силен, красив и нежен стих! Има и доза признателност вътре... Поздрави и пожелания за още такава красива поезия да сътвориш!
  • Благодаря ви! Да, понякога е тъжна и боли, но пък е красива, любовта
  • Харесах много, интересна постройка на творбата и красива чувственост, макар и леко тъжна на финала.....
    Аплодисменти!!!
  • Илко, Лейди Дано денят ви е прекрасен!
  • Мисана, Анастасия, благодаря ви!
  • Стихотворението е чудесна лирическа развивка на парадокса в първия му ред:

    "Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен."

    Замислих се колко вярно си го казала. Едва ли това нетривиално наблюдение може да се каже по-точно. Толкова си истинска и неподправена, Йоана. Продължавай да ни радваш с лириката си!
    От мен закономерно 6.
Предложения
: ??:??