Една есенна въздишка
Една есенна въздишка
Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен.
Знаеш ли на колко съм години, когато мисля си за теб.
Момиче на влюбени въздишки, когато те чувствам далеч.
Приближиш ли пък рязко... лек лист съм...
И летя, и летя, и летя.
Но - странно, все стигам до твоето рамо.
Въпреки страха.
И - странно, съм по-голяма.
Силует на Жената върви, ти го издигна до теб.
Знаеш ли на колко съм години, когато те чувствам далеч.
Вечността е една прашинка, и гледам я отнякъде там.
Есента долетя и те иска. Но аз те чувствам толкова сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
