21 окт. 2012 г., 21:49

Една жена

1.4K 0 10

ЕДНА ЖЕНА

 

Една жена върви пред мен

с походка на газела стройна.

Светът е сякаш променен,

усмихва се зората знойна.

 

Кълни в сърцето нежността,

на пролет въздухът ухае...

Мъжът живее в слепота,

жена додето не познае.

 

От плът такава красота

сам Бог не може да извае -

взривява на мъжа страстта

и с чувствата му си играе...

 

Май Дяволът е шетал тук -

прелял и страст, и съвършенство,

а Бог направил му напук -

добавил райското блаженство.

 

Какво остава за мъжа,

освен любов и вдъхновение?

Останалото е лъжа

и носи нейното презрение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радко Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ммммм..., прекрасен стих..., истинската красота не е съвсем в онова, което се вижда. Хубостта извира от дълбините на женската същност - красив ум, учтивост, чувство за хумор, добри маниери, състрадателност, увереност, интелект и липса на егоизъм, е няма как и без сочни устни, безупречната кожа, усмивката и сияйните очи...!!!
  • Нарисувал си Жената с любов, а финалът грабва!!!
  • Помня го това - толкова е хубаво!!!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Видях я!
    Чудесен стих, Радко!
    Весели да бъдат празниците ти, приятелю!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...