Една жена
ЕДНА ЖЕНА
Една жена върви пред мен
с походка на газела стройна.
Светът е сякаш променен,
усмихва се зората знойна.
Кълни в сърцето нежността,
на пролет въздухът ухае...
Мъжът живее в слепота,
жена додето не познае.
От плът такава красота
сам Бог не може да извае -
взривява на мъжа страстта
и с чувствата му си играе...
Май Дяволът е шетал тук -
прелял и страст, и съвършенство,
а Бог направил му напук -
добавил райското блаженство.
Какво остава за мъжа,
освен любов и вдъхновение?
Останалото е лъжа
и носи нейното презрение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
