Oct 21, 2012, 9:49 PM

Една жена

  Poetry » Love
1.4K 0 10

ЕДНА ЖЕНА

 

Една жена върви пред мен

с походка на газела стройна.

Светът е сякаш променен,

усмихва се зората знойна.

 

Кълни в сърцето нежността,

на пролет въздухът ухае...

Мъжът живее в слепота,

жена додето не познае.

 

От плът такава красота

сам Бог не може да извае -

взривява на мъжа страстта

и с чувствата му си играе...

 

Май Дяволът е шетал тук -

прелял и страст, и съвършенство,

а Бог направил му напук -

добавил райското блаженство.

 

Какво остава за мъжа,

освен любов и вдъхновение?

Останалото е лъжа

и носи нейното презрение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммммм..., прекрасен стих..., истинската красота не е съвсем в онова, което се вижда. Хубостта извира от дълбините на женската същност - красив ум, учтивост, чувство за хумор, добри маниери, състрадателност, увереност, интелект и липса на егоизъм, е няма как и без сочни устни, безупречната кожа, усмивката и сияйните очи...!!!
  • Нарисувал си Жената с любов, а финалът грабва!!!
  • Помня го това - толкова е хубаво!!!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Видях я!
    Чудесен стих, Радко!
    Весели да бъдат празниците ти, приятелю!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...