1 июн. 2008 г., 00:32  

Русалка

1.3K 0 24

Създаде ме от пясъчни мечти,

в море ме пусна – надалеч да плувам.

Сега от стръмен бряг ме гледаш ти

как в нова форма се преобразувам.

 

Сред толкова вода и ветрове

неволно на русалка се превръщам.

Усещам как безмълвно ме зовеш,

но вече не откривам път за връщане.

 

Любувай ми се само отдалеч –

как весело танцувам със вълните.

Ти сам превърна любовта ми в меч

и сам ще нараняваш с него дните си.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...