Създаде ме от пясъчни мечти,
в море ме пусна – надалеч да плувам.
Сега от стръмен бряг ме гледаш ти
как в нова форма се преобразувам.
Сред толкова вода и ветрове
неволно на русалка се превръщам.
Усещам как безмълвно ме зовеш,
но вече не откривам път за връщане.
Любувай ми се само отдалеч –
как весело танцувам със вълните.
Ти сам превърна любовта ми в меч
и сам ще нараняваш с него дните си.