1.06.2008 г., 0:32  

Русалка

1.3K 0 24

Създаде ме от пясъчни мечти,

в море ме пусна – надалеч да плувам.

Сега от стръмен бряг ме гледаш ти

как в нова форма се преобразувам.

 

Сред толкова вода и ветрове

неволно на русалка се превръщам.

Усещам как безмълвно ме зовеш,

но вече не откривам път за връщане.

 

Любувай ми се само отдалеч –

как весело танцувам със вълните.

Ти сам превърна любовта ми в меч

и сам ще нараняваш с него дните си.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...