1.06.2008 г., 0:32  

Русалка

1.3K 0 24

Създаде ме от пясъчни мечти,

в море ме пусна – надалеч да плувам.

Сега от стръмен бряг ме гледаш ти

как в нова форма се преобразувам.

 

Сред толкова вода и ветрове

неволно на русалка се превръщам.

Усещам как безмълвно ме зовеш,

но вече не откривам път за връщане.

 

Любувай ми се само отдалеч –

как весело танцувам със вълните.

Ти сам превърна любовта ми в меч

и сам ще нараняваш с него дните си.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...