5 мая 2009 г., 13:02

Една мечта

1.6K 0 4

ЕДНА МЕЧТА

 

Аз исках да те видя и разбрах,

че съм избрала своя път.

Харесвам те! Желая те, но не е грях -

аз не стоя на кръстопът!

 

Успех ти пожелавам, от сърце!

Не мога да съм „уникат”

в колекция „експонати без лице”

и без да следвам своя кръговрат...

 

Да съм на показ, като артикул от витрина,

с цена висока и макар -

да искам бавно да отмина,

аз тичам неуморно и така...

 

Открила в себе си прашинка смелост,

оковите забравила и без вина,

намерила увереност и сила,

аз следвам своята мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И мина време, някакси - разбрах,
    че пътят, който съм поела
    не е напразен ход и не е грях:
    Живот, в ръце съм те поела!

    И пренебрегвайки облагите съблазни,
    ти ме изправи, изпита, провери.
    До колко мойте сили ще ми стигат
    и съзнанието ми - ще ти се довери.

    Не желая да пиша, не искам
    да съм зависима от суета
    Да чакам, да вярвам и искам
    да почукаш и чуя - тук съм, ела!

    Картината се повтаря, и трябва
    да затворя вратата и в тишина
    да загърбя "билото" и вярно
    устремено само да продължа...
  • "намерила увереност и сила,

    аз следвам своята мечта!" много ми харесва
  • Следвай я винаги, желая ти милиони прашинки смелост!!!
  • Възрастта на увереността!! Не сме експонати за витрина, защото съзнаваме своята цена и желанията си..Поздрав!!За философията на живота !

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...