5.05.2009 г., 13:02

Една мечта

1.6K 0 4

ЕДНА МЕЧТА

 

Аз исках да те видя и разбрах,

че съм избрала своя път.

Харесвам те! Желая те, но не е грях -

аз не стоя на кръстопът!

 

Успех ти пожелавам, от сърце!

Не мога да съм „уникат”

в колекция „експонати без лице”

и без да следвам своя кръговрат...

 

Да съм на показ, като артикул от витрина,

с цена висока и макар -

да искам бавно да отмина,

аз тичам неуморно и така...

 

Открила в себе си прашинка смелост,

оковите забравила и без вина,

намерила увереност и сила,

аз следвам своята мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И мина време, някакси - разбрах,
    че пътят, който съм поела
    не е напразен ход и не е грях:
    Живот, в ръце съм те поела!

    И пренебрегвайки облагите съблазни,
    ти ме изправи, изпита, провери.
    До колко мойте сили ще ми стигат
    и съзнанието ми - ще ти се довери.

    Не желая да пиша, не искам
    да съм зависима от суета
    Да чакам, да вярвам и искам
    да почукаш и чуя - тук съм, ела!

    Картината се повтаря, и трябва
    да затворя вратата и в тишина
    да загърбя "билото" и вярно
    устремено само да продължа...
  • "намерила увереност и сила,

    аз следвам своята мечта!" много ми харесва
  • Следвай я винаги, желая ти милиони прашинки смелост!!!
  • Възрастта на увереността!! Не сме експонати за витрина, защото съзнаваме своята цена и желанията си..Поздрав!!За философията на живота !

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...