14 нояб. 2008 г., 09:13

Една на милион

820 0 2

Една на милион си, не знам дали го знаеш,

красива и загадъчна, лесно сърцата ти омайваш.

Лице божествено красиво, усмивка, пленяващо жестока.

Караш сърцето ми да бие, да изпитвам сладка болка.

Само с поглед ме побъркваш, караш ме да полетя,

да плувам в звездите, ”обичам те” на всички да крещя.

Искам ръката ти в трудните моменти да държа,

да те прегръщам силно, когато в живота си греша.

Сълзите ти да бърша, тъжна ли си някой ден,

към теб винаги ще бързам, искаш ли ме точно мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много влюбен стих!
    Написала го е душата ти!
    Браво!
  • Поздрави за красивия стих!
    След това посвещение, няма как да не те иска! Толкова искренност и любов лъха, че на всеки му се иска да я има!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...