14 нояб. 2008 г., 09:13

Една на милион

819 0 2

Една на милион си, не знам дали го знаеш,

красива и загадъчна, лесно сърцата ти омайваш.

Лице божествено красиво, усмивка, пленяващо жестока.

Караш сърцето ми да бие, да изпитвам сладка болка.

Само с поглед ме побъркваш, караш ме да полетя,

да плувам в звездите, ”обичам те” на всички да крещя.

Искам ръката ти в трудните моменти да държа,

да те прегръщам силно, когато в живота си греша.

Сълзите ти да бърша, тъжна ли си някой ден,

към теб винаги ще бързам, искаш ли ме точно мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много влюбен стих!
    Написала го е душата ти!
    Браво!
  • Поздрави за красивия стих!
    След това посвещение, няма как да не те иска! Толкова искренност и любов лъха, че на всеки му се иска да я има!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...