29 янв. 2011 г., 12:18

Една надежда

769 0 3

Къде отиде обичта ми,

люляла ме в море-мечти?

Днес цяла  съм с открити рани,

това по всичко ми личи.

 

Но стига толкоз да се вайкам -

то, без любов, не се живее.

Душата ми - добра хазайка,

на залез слънце ще ме грее.

 

И винаги ще крия в мене

една надежда златокоса,

че  моята любов  след време

сърдечни струни ще докосне.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благадаря !
  • Това вече е сериозен стих, докосващ сърдечните струни! Поздрав.
  • Благодаря, че ме забелязахте. Вашите стихове ме трогват, пишете чудесно!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...