vyatur (Аз)
59 454
29.01.2011 г., 12:18 ч.

Една надежда 

  Поезия » Любовна
579 0 3

Къде отиде обичта ми,

люляла ме в море-мечти?

Днес цяла  съм с открити рани,

това по всичко ми личи.

 

Но стига толкоз да се вайкам -

то, без любов, не се живее.

Душата ми - добра хазайка,

на залез слънце ще ме грее.

 

И винаги ще крия в мене

една надежда златокоса,

че  моята любов  след време

сърдечни струни ще докосне.

 

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благадаря !
  • Това вече е сериозен стих, докосващ сърдечните струни! Поздрав.
  • Благодаря, че ме забелязахте. Вашите стихове ме трогват, пишете чудесно!
Предложения
: ??:??