vyatur (Аз)
59 454
Jan 29, 2011, 12:18 PM

Една надежда 

  Poetry » Love
581 0 3

Къде отиде обичта ми,

люляла ме в море-мечти?

Днес цяла  съм с открити рани,

това по всичко ми личи.

 

Но стига толкоз да се вайкам -

то, без любов, не се живее.

Душата ми - добра хазайка,

на залез слънце ще ме грее.

 

И винаги ще крия в мене

една надежда златокоса,

че  моята любов  след време

сърдечни струни ще докосне.

 

© Аз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благадаря !
  • Това вече е сериозен стих, докосващ сърдечните струни! Поздрав.
  • Благодаря, че ме забелязахте. Вашите стихове ме трогват, пишете чудесно!
Random works
: ??:??