Една несъществуваща Йоана
Момичето, което не видях,
остави най-дълбоката ми рана.
Тогава от тъга се разболях.
Не помня как се казваше. Йоана?
Момичето в екрана се роди.
Косите ѝ не мога да забравя.
Момичето ми каза „Останѝ“
и мисля, че това ми се понрави.
Момичето да пише продължи
и мислите преливаха към среща.
Една любов в екрана се роди,
но бързо се стопи във адски пещи.
Момичето на среща не дойде...
Разплакан като бебе, на дивана,
подписах я след тези редове:
една несъществуваща Йоана...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
