Feb 22, 2022, 8:35 AM

Една несъществуваща Йоана

  Poetry
392 0 2

Момичето, което не видях,
остави най-дълбоката ми рана.
Тогава от тъга се разболях.
Не помня как се казваше. Йоана?

Момичето в екрана се роди.
Косите ѝ не мога да забравя.
Момичето ми каза „Останѝ“
и мисля, че това ми се понрави.

Момичето да пише продължи   
и мислите преливаха към среща.
Една любов в екрана се роди,
но бързо се стопи във адски пещи.

Момичето на среща не дойде...
Разплакан като бебе, на дивана,
подписах я след тези редове:
една несъществуваща Йоана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...