17 февр. 2015 г., 06:43

Една почти библейска история...

490 0 4

 

 

Една почти библейска история...

  

Към залез Слънцето клонеше плавно,

вечерен бриз надипляше вълни-

едно момиче от морето бавно

излизаше с разголени гърди...

 

Бе плажът вече опустял, безлюден

във подстъпите тихи на нощта

и само Вятърът там спрял очуден

зарадва се на тази красота...

 

Но в здрача, иззад пясъчната дюна

изкочи строен, полугол младеж

момичето прегърна и целуна

и сляха се телата им в копнеж...

 

Внезапно, сякаш Слънцето избухна,

посипаха се върху тях лъчи,

а Вятърът погали ги и хукна

да търси разпилените мечти...

 

... А те, като изгонени от Рая,

прегърнати стояха на брега,

но свой си рай със Любовта създали

тук долу, на планетата Земя...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...