17.02.2015 г., 6:43

Една почти библейска история...

488 0 4

 

 

Една почти библейска история...

  

Към залез Слънцето клонеше плавно,

вечерен бриз надипляше вълни-

едно момиче от морето бавно

излизаше с разголени гърди...

 

Бе плажът вече опустял, безлюден

във подстъпите тихи на нощта

и само Вятърът там спрял очуден

зарадва се на тази красота...

 

Но в здрача, иззад пясъчната дюна

изкочи строен, полугол младеж

момичето прегърна и целуна

и сляха се телата им в копнеж...

 

Внезапно, сякаш Слънцето избухна,

посипаха се върху тях лъчи,

а Вятърът погали ги и хукна

да търси разпилените мечти...

 

... А те, като изгонени от Рая,

прегърнати стояха на брега,

но свой си рай със Любовта създали

тук долу, на планетата Земя...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...