Feb 17, 2015, 6:43 AM

Една почти библейска история...

  Poetry » Other
489 0 4

 

 

Една почти библейска история...

  

Към залез Слънцето клонеше плавно,

вечерен бриз надипляше вълни-

едно момиче от морето бавно

излизаше с разголени гърди...

 

Бе плажът вече опустял, безлюден

във подстъпите тихи на нощта

и само Вятърът там спрял очуден

зарадва се на тази красота...

 

Но в здрача, иззад пясъчната дюна

изкочи строен, полугол младеж

момичето прегърна и целуна

и сляха се телата им в копнеж...

 

Внезапно, сякаш Слънцето избухна,

посипаха се върху тях лъчи,

а Вятърът погали ги и хукна

да търси разпилените мечти...

 

... А те, като изгонени от Рая,

прегърнати стояха на брега,

но свой си рай със Любовта създали

тук долу, на планетата Земя...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...