Една последна поема

Загубих вдъхновение

Вдъхновението изгуби смисъл

Няма нужда от самовнушение

че ще се събуди отдавна заспалата мисъл

Речника ми обедня

Чувството, то-избледня

и артиста в мен-умря

А как прекрасно беше да създаваш

исками се...дали мога пак да продължа?

Света от рими не трябва да лишаваш

До този дар дано пак се доближа 
 
Създавай, нищо не забравяй

За небето и цветята,

за всичко разсъждавай

Невъзможно ми е вече да изкажа

безизходноста която чувствам

липства ми куража...

а и вече, даже аз...

отсъствам,