16.02.2017 г., 11:17

Една последна поема

679 0 0

Загубих вдъхновение

Вдъхновението изгуби смисъл

 

Няма нужда от самовнушение

че ще се събуди отдавна заспалата мисъл

 

Речника ми обедня

Чувството, то-избледня

 

и артиста в мен-умря

А как прекрасно беше да създаваш

исками се...дали мога пак да продължа?

Света от рими не трябва да лишаваш

До този дар дано пак се доближа 
 
Създавай, нищо не забравяй

За небето и цветята,

за всичко разсъждавай


Невъзможно ми е вече да изкажа

безизходноста която чувствам

липства ми куража...

а и вече, даже аз...

 

отсъствам,
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kristina Mi Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...