26 февр. 2010 г., 19:21

Една вечер

1.1K 0 1

Една вечер на брега на морето,

когато денят отстъпваше на нощта,

се случи неочаквано нещо, което

сбъдна най-красивата ми мечта.


Стоях си замислена на скалата

и гледах залеза оранжево-червен.

В един момент чух стъпки в здрачината,

обърнах се и там бе ти – стъпил до мен.


Погледна ме в очите тогава

и хвана леко мойта ръка.

И този миг аз няма да забравя –

как погали нежно мойта коса.


После силно ме прегърна               

и впи устни в моите, а след това

понечи да си тръгнеш, но се върна,

глава допря до моята глава.


До себе си притисна ме тогава

и впери поглед в моите очи.

Почувствах пулса на сърцето ти тогава,

то сякаш искаше да изхвърчи.


Каза ми, че много ме обичаш

и че искаш да бъдеш винаги с мен.

Каза ми, че в мене се вричаш

и сърцето ми остана в твоя плен.


Прекарахме нощта под звездите

и спахме притиснати един до друг,

докато слънцето ни събуди с лъчите

и морето - с първия сутрешен звук.


От този момент не си спирал

да ми доказваш свойта любов.

И няма ден, който да е минавал

без думите: „Обичам те! За теб на всичко съм готов!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...