Feb 26, 2010, 7:21 PM

Една вечер

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Една вечер на брега на морето,

когато денят отстъпваше на нощта,

се случи неочаквано нещо, което

сбъдна най-красивата ми мечта.


Стоях си замислена на скалата

и гледах залеза оранжево-червен.

В един момент чух стъпки в здрачината,

обърнах се и там бе ти – стъпил до мен.


Погледна ме в очите тогава

и хвана леко мойта ръка.

И този миг аз няма да забравя –

как погали нежно мойта коса.


После силно ме прегърна               

и впи устни в моите, а след това

понечи да си тръгнеш, но се върна,

глава допря до моята глава.


До себе си притисна ме тогава

и впери поглед в моите очи.

Почувствах пулса на сърцето ти тогава,

то сякаш искаше да изхвърчи.


Каза ми, че много ме обичаш

и че искаш да бъдеш винаги с мен.

Каза ми, че в мене се вричаш

и сърцето ми остана в твоя плен.


Прекарахме нощта под звездите

и спахме притиснати един до друг,

докато слънцето ни събуди с лъчите

и морето - с първия сутрешен звук.


От този момент не си спирал

да ми доказваш свойта любов.

И няма ден, който да е минавал

без думите: „Обичам те! За теб на всичко съм готов!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...