18 авг. 2015 г., 12:37

Еднаквостта предпазва от изгаряне

718 0 21

Торбичката с различности е празна…

И времето, в което бях щастлива

да бръкна в нея и да се зарадвам

не ме предупреди, че си отива.

 

Различни бяха думите на бурята,

различна - тишината подир нея.

Различни - подарени или купени

мълчания, в които тайни зреят…

 

Различни бяха всичките лица

на дните във веригата на пътя ми.

Различна всяка капка от дъжда

и всяко несъгласие за тръгване…

 

Кога неравностите се изгладиха?

Със планомерна, уморена кротост

пристъпват вече даже изненадите.

С еднакви стъпки тътри се животът.

 

Успокоява ме: „Бодлите носят болка.

Еднаквостта предпазва от изгаряне”

Предпазва, но разбира се - не топли…

Торбичката с различности е празна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Торбичката с различности" отново ще се върне при теб, Довереница.

    Поздрави!
  • Ти винаги ще си останеш различна - по-мъдра, по-талантлива и по-сетивна от средноаритметичния пишещ откровенец!
    Продължавай да гориш в творчеството си, момиче!
  • Мъдра и умна, освен талантлива!!!
  • Интересно! Поздрав, Доче!
  • Еднакво перфектна и в поезията, и в прозата! Няма да коментирам дълбоката философия в този стих,просто я изживях!Използвам случая да ти благодаря за прекрасната книга. Прочетох я на един дъх!
    Поздравление, Доче!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...