18.08.2015 г., 12:37

Еднаквостта предпазва от изгаряне

715 0 21

Торбичката с различности е празна…

И времето, в което бях щастлива

да бръкна в нея и да се зарадвам

не ме предупреди, че си отива.

 

Различни бяха думите на бурята,

различна - тишината подир нея.

Различни - подарени или купени

мълчания, в които тайни зреят…

 

Различни бяха всичките лица

на дните във веригата на пътя ми.

Различна всяка капка от дъжда

и всяко несъгласие за тръгване…

 

Кога неравностите се изгладиха?

Със планомерна, уморена кротост

пристъпват вече даже изненадите.

С еднакви стъпки тътри се животът.

 

Успокоява ме: „Бодлите носят болка.

Еднаквостта предпазва от изгаряне”

Предпазва, но разбира се - не топли…

Торбичката с различности е празна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Торбичката с различности" отново ще се върне при теб, Довереница.

    Поздрави!
  • Ти винаги ще си останеш различна - по-мъдра, по-талантлива и по-сетивна от средноаритметичния пишещ откровенец!
    Продължавай да гориш в творчеството си, момиче!
  • Мъдра и умна, освен талантлива!!!
  • Интересно! Поздрав, Доче!
  • Еднакво перфектна и в поезията, и в прозата! Няма да коментирам дълбоката философия в този стих,просто я изживях!Използвам случая да ти благодаря за прекрасната книга. Прочетох я на един дъх!
    Поздравление, Доче!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...