Едно градче, забравено от Бога
ЕДНО ГРАДЧЕ, ЗАБРАВЕНО ОТ БОГА
… през облака Луната се промуши – и закроти световния катун,
и старият албанец Сиваюши приседна в двора със лула тютюн,
градчето включи своя телевизор и сетне във фотьойла се стиши,
и вятърът вързунките със чироз започна на перваза да сушѝ,
прибраха се и хищните патрулки, а подир тях и мракът се втвърди,
и – сякаш че очи на невестулки! – угаснаха последните звезди,
заспа и бодигардът на хотела – нощта се случи топла и добра,
и травеститът пак без клиентела със пръст в уста най-сетне се прибра.
Преди и аз да грохна в изнемога, подпрях на прага своя крив бастун –
в това градче, забравено от Бога, с Бай Сиваюши пих лула тютюн.
4 октомврий 2023 г.
гр. София, 3, 35 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
