4 oct 2023, 9:34

Едно градче, забравено от Бога

  Poesía
319 2 4

ЕДНО ГРАДЧЕ, ЗАБРАВЕНО ОТ БОГА

 

… през облака Луната се промуши – и закроти световния катун,

и старият албанец Сиваюши приседна в двора със лула тютюн,

градчето включи своя телевизор и сетне във фотьойла се стиши,

и вятърът вързунките със чироз започна на перваза да сушѝ,

прибраха се и хищните патрулки, а подир тях и мракът се втвърди,

 

и – сякаш че очи на невестулки! – угаснаха последните звезди,

заспа и бодигардът на хотела – нощта се случи топла и добра,

и травеститът пак без клиентела със пръст в уста най-сетне се прибра.

Преди и аз да грохна в изнемога, подпрях на прага своя крив бастун –

в това градче, забравено от Бога, с Бай Сиваюши пих лула тютюн.

 

4 октомврий 2023 г.

гр. София, 3, 35 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...