Едно и също
в света несъвършен какъвто и да съм
живея собствения си житейски сън
пътувам с влака на живота непрекъснато
и нося трепета на собствените си товари
познавам абсолютно всички гари
надяваш се на твоята да сляза и да те прегърна
и да не поискам в пътя да се върна
при онова което с липсата си позабрави
в съня ми както винаги присъстваш
не ме буди… за слизане е късно