Едно и също
431
0
0
Терзание ме мъчи,
с постоянството на плевел.
Че младостта ми приключи,
под знака да съм зрител.
Един пустинен театър,
без сцена и актьорски състав.
Телевизия с повтарящ се кадър,
пари като нажежен дилав.
Душата ми бясно кълве,
както просото - кокошка.
Имам на брой страхове,
колкото краката на стоношка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
