ДядоЯго (Петър Петров)
10 0
Feb 5, 2021, 11:30 PM

Едно и също 

  Poetry » Other
190 0 0

Терзание ме мъчи,

с постоянството на плевел.

Че младостта ми приключи,

под знака да съм зрител.

 

Един пустинен театър,

без сцена и актьорски състав.

Телевизия с повтарящ се кадър,

пари като нажежен дилав.

 

Душата ми бясно кълве,

както просото - кокошка.

Имам на брой страхове,

колкото краката на стоношка.

© Петър Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??