Едно и също
430
0
0
Терзание ме мъчи,
с постоянството на плевел.
Че младостта ми приключи,
под знака да съм зрител.
Един пустинен театър,
без сцена и актьорски състав.
Телевизия с повтарящ се кадър,
пари като нажежен дилав.
Душата ми бясно кълве,
както просото - кокошка.
Имам на брой страхове,
колкото краката на стоношка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
