Едно и също

5.02.2021 г., 23:30 ч.

Поезия » Друга

254 0 0

Терзание ме мъчи,

с постоянството на плевел.

Че младостта ми приключи,

под знака да съм зрител.

Един пустинен театър,

без сцена и актьорски състав.

Телевизия с повтарящ се кадър,

пари като нажежен дилав.

Душата ми бясно кълве,

както просото - кокошка.

Имам на брой страхове,

колкото краката на стоношка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.