8 июн. 2020 г., 21:27

Едно море в едно сърце 

  Поэзия
807 0 5

Едно море в едно сърце събира се, навира се до пръсване,

сини́,

и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,

боли.

Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта,

гледам те,

море!

Обикновена в мен

ти случваш ме вълшебството,

оголено до нерв.

Очите ти, дълбоките, се взират в дълбините, дълбоко и тъжно,

вали.

Откриваш ме в себе си, аз те откривам, безумно си, лудо,

не спри.

Тревожиш ме в изгрева, мориш ме при залеза,

обичаш, трептиш плитчини.

Отмаряш ме, галиш ме,

Море,

ела ме сбъдни!

© Велина Караиванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Обич в морскосиньо »

21 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??