Едно море в едно сърце

Jun 8, 2020, 9:27 PM

Poetry

931 0 5

Едно море в едно сърце събира се, навира се до пръсване,

сини́,

и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,

боли.

Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта,

гледам те,

море!

Обикновена в мен

ти случваш ме вълшебството,

оголено до нерв.

Очите ти, дълбоките, се взират в дълбините, дълбоко и тъжно,

вали.

Откриваш ме в себе си, аз те откривам, безумно си, лудо,

не спри.

Тревожиш ме в изгрева, мориш ме при залеза,

обичаш, трептиш плитчини.

Отмаряш ме, галиш ме,

Море,

ела ме сбъдни!

The work is a contestant:

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

2020-06-16T07:18:15+03:00

Благодаря ти, Цвете!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2020-06-15T23:20:02+03:00

Успех, Велина!🍀
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

2020-06-13T17:00:14+03:00

Благодаря, Искре!
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

2020-06-08T22:33:15+03:00

Мила Мария, колкото и да се правим, че бягаме от лирическия, той все ни догонва и ни разобличава. Обичам морето до болка и болката ми, че не съм го срещала от известно време ми личи – викам го, та като аз не мога да отида, то да дойде при мен.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2020-06-08T22:17:05+03:00

Дано дойде и те сбъдне, както искаш! Но за по-сигурно, защо ти не отидеш при него? Нали винаги трябва да зачитаме по-големия!?🌻