Едно море в едно сърце
Едно море в едно сърце събира се, навира се до пръсване,
сини́,
и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,
боли.
Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта,
гледам те,
море!
Обикновена в мен
ти случваш ме вълшебството,
оголено до нерв.
Очите ти, дълбоките, се взират в дълбините, дълбоко и тъжно,
вали.
Откриваш ме в себе си, аз те откривам, безумно си, лудо,
не спри.
Тревожиш ме в изгрева, мориш ме при залеза,
обичаш, трептиш плитчини.
Отмаряш ме, галиш ме,
Море,
ела ме сбъдни!
© Велина Караиванова All rights reserved.
