Едно море в едно сърце
Едно море в едно сърце събира се, навира се до пръсване,
сини́,
и черните отблясъци, поръбени с бялото – изумруд от кристали,
боли.
Шумиш ми в точно в дланите, с които те побирам и галя те до хоризонта,
гледам те,
море!
Обикновена в мен
ти случваш ме вълшебството,
оголено до нерв.
Очите ти, дълбоките, се взират в дълбините, дълбоко и тъжно,
вали.
Откриваш ме в себе си, аз те откривам, безумно си, лудо,
не спри.
Тревожиш ме в изгрева, мориш ме при залеза,
обичаш, трептиш плитчини.
Отмаряш ме, галиш ме,
Море,
ела ме сбъдни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Караиванова Всички права запазени
