Безвремие на ставащото чудо,
изгубих се по правилния път,
очаквам все животът да се случи,
сълзи не капят, няма го студът.
Навярно някой на ръце ме носи,
слуга и господар съм в този свят,
а чувствата съблечени и боси
забравих в тишината да мълчат.
Страдания и радост не познавам,
хоризонтала дните ми редят.
Дали жена след толкоз бури ставам,
дали, че ме е страх да изкрещя. ...