slanceto (Мария)
30 113
9 abr 2005, 19:58

Едно стихотворение 

  Poesía
1558 0 11

Безвремие на ставащото чудо,

изгубих се по правилния път,

очаквам все животът да се случи,

сълзи не капят, няма го студът.

Навярно някой на ръце ме носи,

слуга и господар съм в този свят,

а чувствата съблечени и боси

забравих в тишината да мълчат.

Страдания и радост не познавам,

хоризонтала дните ми редят.

Дали жена след толкоз бури ставам,

дали, че ме е страх да изкрещя.

Сълзите викам, никой не събуждам,

родени и израстнали във мен

те отлетяха - пъстри пеперуди,

не се завръща никой в този ден.

Сама – аз мразя тази дума,

тя стана мое име, моят дом,

аз съм покой, аз съм фортуна,

аз съм никой.com

Забравиха ме старите неволи

и часовете късни вече спят,

не изживяхме любовта си голи,

превърнах я във болка и умря.

Погребах я сред хорското ви мнение,

с лъжите дървен кръст сковах,

сега се моля, чакам опрощение,

сгреших, когато не извърших грях.

С таланта си преситени нахраних,

пиянството не ще ме отрезви.

Не ме боли, какво направих -

с тъгата си се смея до зори.

И утре – пак ли ще живея

така напразно като в сън?

Мечтая, но да искам не умея,

спрете и пуснете ме навън.

Не се родих, за да умират

сърцето и очите без любов,

аз чувствам, че за мен всемира

подготвя план, кога ще е готов?

Ще излетя ли като пеперуда

рисувана от капчици сълзи

и докога за обич ще се трудя,

а тя в съседната ми стая спи.

Аз мразя думите негласни

и шепотът научен от преди,

опари ме пак огънят угаснал

от необърсани и падащи сълзи.

Годините ми стават двойник,

прегръщам ги, тях имам аз,

целувам ги и както покойник

не искам да ги наскърбя.

Но ето, задава им се поклонение,

на него каня също вас –

това е само едно стихотворение,

душата си не ще разкрия аз.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??