9.04.2005 г., 19:58 ч.

Едно стихотворение 

  Поезия
1621 0 11
Безвремие на ставащото чудо,
изгубих се по правилния път,
очаквам все животът да се случи,
сълзи не капят, няма го студът.
Навярно някой на ръце ме носи,
слуга и господар съм в този свят,
а чувствата съблечени и боси
забравих в тишината да мълчат.
Страдания и радост не познавам,
хоризонтала дните ми редят.
Дали жена след толкоз бури ставам,
дали, че ме е страх да изкрещя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??