15 дек. 2016 г., 19:17

Еднорогът пролетя

1.6K 2 4

Там си ти ...

Тук съм аз....

А "ние" просто не съществува,

но тази липса просто не е проста.

Аз съм пътник – аз чакам.

Ти си влакът...Ти не пристигаш...

Авария?

Идвам, летя, обичам!

Тръгваш, бягаш, сляп си – не виждаш!

Мога, вярвам, живот съм !

Мълчиш, убиваш, няма те – липсваш!

Търся, откривам, светлина съм!

Рушиш, мразиш, грях е – не ме познаваш!

Душата ми е робиня, затворник, в плен съм!

Блестиш, грееш, свободен си – не ме спасяваш!

Недопълнена, полупразна, без теб съм,

а ти – най-красивото бедствие,

мое чудно вдъхновение,

прекрасната ми идилия без сърце,

танцувай си небето ти пее,

всяка звезда АЗ съм, а за теб е без значение,

не ме съжалявай сàмо – от любов е,

океани от чувства, планини от мечти – нищо повече.
 

           С обич, Твое Безразличие

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сишарп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ми харесва , когато много ти харесва ... благодаря от душа
  • Много, много ми хареса! Главен похват тук е градацията и ми харесва как отвежда творбата към кулминация, със всеки следващ стих и всеки следващ расте, за да може накрая еднорога да полети, но всеки край е начало! Браво!
  • радвам се - предполагам Еднорогът би се радвал също! (усмихната емотиконка)
  • Приключенията на еднорога Хареса ми,много интересно и различно!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...