Dec 15, 2016, 7:17 PM

Еднорогът пролетя

1.6K 2 4

Там си ти ...

Тук съм аз....

А "ние" просто не съществува,

но тази липса просто не е проста.

Аз съм пътник – аз чакам.

Ти си влакът...Ти не пристигаш...

Авария?

Идвам, летя, обичам!

Тръгваш, бягаш, сляп си – не виждаш!

Мога, вярвам, живот съм !

Мълчиш, убиваш, няма те – липсваш!

Търся, откривам, светлина съм!

Рушиш, мразиш, грях е – не ме познаваш!

Душата ми е робиня, затворник, в плен съм!

Блестиш, грееш, свободен си – не ме спасяваш!

Недопълнена, полупразна, без теб съм,

а ти – най-красивото бедствие,

мое чудно вдъхновение,

прекрасната ми идилия без сърце,

танцувай си небето ти пее,

всяка звезда АЗ съм, а за теб е без значение,

не ме съжалявай сàмо – от любов е,

океани от чувства, планини от мечти – нищо повече.
 

           С обич, Твое Безразличие

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сишарп All rights reserved.

Comments

Comments

  • много ми харесва , когато много ти харесва ... благодаря от душа
  • Много, много ми хареса! Главен похват тук е градацията и ми харесва как отвежда творбата към кулминация, със всеки следващ стих и всеки следващ расте, за да може накрая еднорога да полети, но всеки край е начало! Браво!
  • радвам се - предполагам Еднорогът би се радвал също! (усмихната емотиконка)
  • Приключенията на еднорога Хареса ми,много интересно и различно!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...