15.12.2016 г., 19:17

Еднорогът пролетя

1.6K 2 4

Там си ти ...

Тук съм аз....

А "ние" просто не съществува,

но тази липса просто не е проста.

Аз съм пътник – аз чакам.

Ти си влакът...Ти не пристигаш...

Авария?

Идвам, летя, обичам!

Тръгваш, бягаш, сляп си – не виждаш!

Мога, вярвам, живот съм !

Мълчиш, убиваш, няма те – липсваш!

Търся, откривам, светлина съм!

Рушиш, мразиш, грях е – не ме познаваш!

Душата ми е робиня, затворник, в плен съм!

Блестиш, грееш, свободен си – не ме спасяваш!

Недопълнена, полупразна, без теб съм,

а ти – най-красивото бедствие,

мое чудно вдъхновение,

прекрасната ми идилия без сърце,

танцувай си небето ти пее,

всяка звезда АЗ съм, а за теб е без значение,

не ме съжалявай сàмо – от любов е,

океани от чувства, планини от мечти – нищо повече.
 

           С обич, Твое Безразличие

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сишарп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много ми харесва , когато много ти харесва ... благодаря от душа
  • Много, много ми хареса! Главен похват тук е градацията и ми харесва как отвежда творбата към кулминация, със всеки следващ стих и всеки следващ расте, за да може накрая еднорога да полети, но всеки край е начало! Браво!
  • радвам се - предполагам Еднорогът би се радвал също! (усмихната емотиконка)
  • Приключенията на еднорога Хареса ми,много интересно и различно!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...