15.12.2016 г., 19:17

Еднорогът пролетя

1.6K 2 4

Там си ти ...

Тук съм аз....

А "ние" просто не съществува,

но тази липса просто не е проста.

Аз съм пътник – аз чакам.

Ти си влакът...Ти не пристигаш...

Авария?

Идвам, летя, обичам!

Тръгваш, бягаш, сляп си – не виждаш!

Мога, вярвам, живот съм !

Мълчиш, убиваш, няма те – липсваш!

Търся, откривам, светлина съм!

Рушиш, мразиш, грях е – не ме познаваш!

Душата ми е робиня, затворник, в плен съм!

Блестиш, грееш, свободен си – не ме спасяваш!

Недопълнена, полупразна, без теб съм,

а ти – най-красивото бедствие,

мое чудно вдъхновение,

прекрасната ми идилия без сърце,

танцувай си небето ти пее,

всяка звезда АЗ съм, а за теб е без значение,

не ме съжалявай сàмо – от любов е,

океани от чувства, планини от мечти – нищо повече.
 

           С обич, Твое Безразличие

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сишарп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много ми харесва , когато много ти харесва ... благодаря от душа
  • Много, много ми хареса! Главен похват тук е градацията и ми харесва как отвежда творбата към кулминация, със всеки следващ стих и всеки следващ расте, за да може накрая еднорога да полети, но всеки край е начало! Браво!
  • радвам се - предполагам Еднорогът би се радвал също! (усмихната емотиконка)
  • Приключенията на еднорога Хареса ми,много интересно и различно!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...