Не се променям. Едносъщен съм.
Такъв, чак непонятен до съвсем.
Единствено си сменям само къщите.
Във дом не случих никого за мен.
Вероятно ме намери тъй, случайно.
(Не вярвам в преднамерени сказания)
Развалям се ако стоя във тайна,
като непотребно и угаснало желание...
А иначе е лесно. Все си тръгвам.
Адресите - незнайни. Вечно сам.
Ръцете ми, готови да прегръщат
или, като разпятие да ти се дам?...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены