Jul 30, 2021, 1:50 PM

Едносъщен.

  Poetry » Love
565 1 2

Не се променям. Едносъщен съм.
Такъв, чак непонятен до съвсем. 
Единствено си сменям само къщите.
Във дом не случих никого за мен.
Вероятно ме намери тъй, случайно.
(Не вярвам в преднамерени сказания)
Развалям се ако стоя във тайна, 
като непотребно и угаснало желание... 
А иначе е лесно. Все си тръгвам. 
Адресите - незнайни. Вечно сам. 
Ръцете ми, готови да прегръщат 
или, като разпятие да ти се дам?... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...