Валери_Станков (Валери Станков)
1538 1010
4 нояб. 2024 г., 13:51  

Eдно дете на Мировата скръб 

  Поэзия
182 3 3

ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ

 

Навярно стар, далечен мой предтеча

венчал ме е за Мировата скръб?

Живея си – и никому не преча –

и никому не съм обръщал гръб.

 

Глупака отминавам със насмешка.

Калесвам го – на своята бохча.

По старичкия метод „проба-грешка“

почтително с мъдреца си мълча.

 

И никога не делнах хляб с мръсници.

И сутрин се събуждам – тих и чист.

И стихчетата мои – светли птици! –

ми слитат върху празния бял лист.

 

Сега съм оглупяващо старчоче,

поело вече пътя към стоте.

И – ако Господ Бог със мен е точен,

във Рая ще ме стори пак дете!

 

Да дишам. Пак да пея. Да мечтая.

На болките да не обръщам гръб.

През този свят търкалях си кравая –

едно дете на Мировата скръб.

 

3 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 18, 50 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??