Eдно дете на Мировата скръб
ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб.
Глупака отминавам със насмешка.
Калесвам го – на своята бохча.
По старичкия метод „проба-грешка“
почтително с мъдреца си мълча.
И никога не делнах хляб с мръсници.
И сутрин се събуждам – тих и чист.
И стихчетата мои – светли птици! –
ми слитат върху празния бял лист.
Сега съм оглупяващо старчоче,
поело вече пътя към стоте.
И – ако Господ Бог със мен е точен,
във Рая ще ме стори пак дете!
Да дишам. Пак да пея. Да мечтая.
На болките да не обръщам гръб.
През този свят търкалях си кравая –
едно дете на Мировата скръб.
3 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 18, 50 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
